Пазарджишкото поле се намира в най-западната част на Горнотракийската низина, между Средна гора, на север и Родопите, на юг. Планините усмиряват ветровете, а ниската надморска височина, равнинният релеф и плодородните почви, напоявани от Марица, Тополница, Луда Яна и Чепинска река, превръщат района в земя на ориза, виното, конопа, овощните насаждения и зеленчуковите градини.
Защо Пазарджик?
Пазарджик възниква през османския период, когато жителите на околните села се събирали периодично, за да си разменят стоки, т.е. да пазаруват. Първите постоянни заселници са татари, изпратени от султан Баязид II за охрана на пазара. Оттук идва и ранното име на града – Татар Пазарджик, като наставка „-джик“ показва, че градът е бил малък пазар. Днес тази традиция намира продължение в различни местни селскостопански пазари, където производители на земеделска продукция предлагат единствен по рода си вкус и качество от градините на Тракия.
Семейната градина на Валентин от село Звъничево
Като всички от с. Звъничево, известен доматарски район, и Валентин произхожда от земеделско семейство. От своя баща наследява доматена оранжерия и вече 20 години със съпругата му отглеждат продукция. Върху площ от 60 кв. м. те садят домати, салата, праз, чесън, чушки, картофи, зеле, моркови. Имат още сливи и праскови.
“След Димитровден започваме да ги подготвяме. Дотогава всичко трябва да е засято – лук, чесън, ряпа и салата, за да станат до февруари и през март да започнем доматите. Първите са готови през юни, а последните през октомври, тъй като нямаме зимно отопление. Последните домати е по-добре да се берат зелени, защото зреят по-добре (откъснати), отколкото на корен. Зимата продължаваме със салата, лук и ряпа. После всичко започва отначало: садят се, връзват се, колтучат се и се опрашват.”
Дивните ягоди „Дивка“ от село Огняново
Върху площ от 6 дка цялата фамилия от намиращото се в близост до града с. Огняново, е ангажирана с отглеждането на ягоди, които наричат „Дивка“, зеле и тикви.
„Адски трудоемко е, става се в 4 сутринта. Една жена може да набере 7-8 касетки максимум за деня. Поливат се и се обират по-едрите, за да могат по-дребните да станат. И така от началото на май до края на август, когато ягодите преминават. След това обаче трябва да се почистят от изсъхналата трева и да се прекопаят, за да са готови за пролетта.”
Градината на Сабахтин Атакан и сина му Шенол край село Кричим
Скътана в полите на Родопа, близо до римски път, се простира овощната градина на Сабахтин и Шенол Атакан. За период от 10 години семейството изгражда изцяло озеленено агроекологично стопанство с капково напояване. Към момента площта му е 600 дка, върху които отглеждат ябълки, череши, сливи, праскови, нектарини, ягоди и лозя. Ябълките заемат централно място като площ, грижи, средства и сантимент.
“Опитайте, бе! Яжте, бе! Изглежда много апетитно…”, подканва гордият с градините си Сабахтин. И като мелодия, изливаща се от сърцето му, започва да изрежда сортовете, които отглежда:
“… Италия, Алфонс Лавале (грозде), Скарлет, Редчив – много вкусна ябълка, Кримсон, Голден Би, Фуджи – рядко вкус има, става красиво червена, Грейн Смит, Роял Гала – Кралска ябълка – И действително е кралска!
Българското е много вкусно, да знаете! От климата ли, от природата ли… И месото е по-вкусно. Ама Балканът си е Балкан: водата – вода, полето – поле, почвата е плодородна”, отбелязва земеделецът.
m
Когато целта е истински качествено съдържание за уеб, медия или друг вид организация, което да ви отличава във вашата сфера и да дава измерими резултати, свържете се с мен!
м
СВЪРЗАНИ СТАТИИ: