Ючбунарска къща

Българинът “отделя от гърлото си, когато може да отделя, най-първо за собствена стряха, защото той инак не разбира живота.”

К. Иречек

В началото на развитието си като столица София има малко над 3 000 сгради, повечето от които са жилища. До края на 30-те години на XX век броят им се увеличава до близо 40 000, като от тях домове са около 30 000.

Междувременно, през 1881 г., в София е провъзгласен принцип, според който в (центъра на) града може да се строи само хубава, двуетажна къща. В периферните райони собствениците са свободни да строят каквото искат и както могат. Така двете зони предопределят социалната диференциация в столицата от зората на възстановената държавност.

КЪЩАТА НА СОФИЙСКИЯ ЕЛИТ

Освен домовете на Т. Бурмов (пръв министър-председател на България), Гюзелев, Д. Моллов (хирург, министър на народното просвещение (1883 – 1884), кмет на София (1895 – 1896), Г. Разсолков (революционер, офицер от Първата световна война, юрист, деец на ВМОРО и БКП), по това време в София има още няколко добри къщи, в които „би могло да се живее человечески“ (журналист-съвременник на събитията), Д. Греков, (юрист, министър-председател на България – 1899 г.), Д. Яблански (финансист и политик, член на Революционния комитет на Левски, кмет на София (1897 – 1899); през 1955 г., в годините на социализма, къщата е обявена за недвижима културна ценност) и др. Къщата на големия български държавник, политик и дипломат Григор Начович струва около 120 000 златни франка и според Константин Иречек е испански замък – с балкони, тераси, чакалня, баня, гранитни стълби, хубава камина.

 Съдържание: Домът на Яблански
Домът на Яблански

Представителите на социалния елит с по-скромни възможности тръгват по свой път. Показателни са къщите на висшата военна бюрокрация по улиците „Шипка“ и „Оборище“, които се стремят да наподобяват елементиот сградите на Военния клуб или Министерството на войната.

Съдържание: Министерство на отбраната

Министерство на войната, днес Министерство на отбраната

КЪЩАТА НА СРЕДНАТА КЛАСА

Докато в народната представа отделното семейство съществува в самостоятелна къща, действителността в бързоразстящия град не дава шанс на средните слоеве в София да постигнат този идеал. Oформя се идеята за домостроителната кооперация, взаимствана от чуждестранния опит.

В нея Общината вижда решение на жилищния въпрос за гражданите с ограничени възможности и обществено положение, което изключва заселване в периферните квартали. Кооперацията завинаги остава в центъра, избягвайки периферните квартали и техните жители.

Съдържание: Жилищни кооперации

Кооперации на ъгъла на бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Ангел Кънчев“

КЪЩАТА НА РАБОТНИЦИТЕ-ЗАСЕЛНИЦИ

Постепенно в София се формира и съсредоточава съсловието на наемните работници. Те строят бедните си домове – т. н. софийски бидонвили, в най-отдалечените части, извън очертанията на града.

Скоро обаче се сдобиват със собствен квартал – Ючбунар (западно от съвременния бул. „Хр. Ботев“), а ючбунарската къща се разпространява в Перловец, Лозенец, Красно село. Успехът си дължи на безплатно раздаваните задължителни планове за нейния строеж в границите на града.

Съдържание: Домът на Г. Димитров
Домът на Г. Димитров на бул. „Сливница“. Тук е живял и Петър Дънов

Освен тези видове къщи, в младата европейска столица, се появяват и развиват непознатите в миналото колективни жилища за отдаване под наем.

СОФИЙСКИТЕ ТЪРГОВСКИ ЖИЛИЩА

 Съдържание: Исторически сгради на улица „Леге“

Исторически сгради на улица „Леге“

Улиците „Търговска“, „Витошка“, „Дондуков“, пасаж „Св. Никола“ или търговската част, е предназначена за представителите на средната бюрокрация и свободните професии. Типични за големия град в Средна и Западна Европа, търговските жилища разполагат с голям брой магазини на партера и жилищни помещения в етажите. Наемната къща има общ за всички семейства двор, но с основно предназначение – да бъде склад на магазините. До края на 30-те, развитието и се преустановява.

Съдържание: Москович палас
Входът на “Москович палас” с магазини в партера и 60 апартамента на ул. “Цар Самуил”

СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ

Развитието на софийската къща оказва влияние и върху народната строителна традиция. До края на 30-те повечето сгради в столицата са построени от камък, тухли, железобетон. Интересен факт е, че ючбунарската къща се строи почти изцяло от дървения материал, който нейните собственици, с разрешение от Общината, извличат от сградите по централните квартали, разрушавани при регулацията на града.

Така или иначе строежът на столичната къща изисква нови материали, техники и планови решения. И майсторите-дюлгери от Дебърско, Трънско и Радомирско – главните строители на София – усвояват професионалното архитектурно изкуство и я превръщат в красивия европейски град от времето, когато „столица“ означава много.

Когато целта е да предоставите качествено съдържание на вашата аудитория, свържете се с мен.

СНИМКИ: Личен архив

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

Доза вдъхновение за копи маркетинг прозрение

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Autospot / blog